Първият човек (ревю със спойлери)
. През последните две-три години излязоха няколко забавни кино лентата, основани на действителни галактически задачи. През ноември 2016-та National Geographic ни изненада с продукцията “Марс ”, която споделя както за по-нататъшни пилотирани експедиции до Червената планета, по този начин и е документален роман за актуалните галактически инициативи. На 6-ти април 2017-та излезе “Время первых ”, съветски исторически филм за първото излизане на човек в открития космос. Консултант на кино лентата бе не какъв да е, а самият основен воин и космонавт Алексей Леонов. На 21-ви септември същата година се появи “Салют 7 ” за задачата “Союз Т-13 ”. Тъй като никой не се съветва с космонавтите, самите те не го харесаха и се оплакаха обществено от крайния артикул.
“Първият човек ” е забавно допълнение към тази поредност от галактически филми. Нийл Армстронг, който е основният воин във кино лентата, умря преди шест години. Но това не попречи филмът да бъде неодобрен още преди да излезе от други герои на американската авиация и космонавтика. Няколко месеца преди премиерата на 11-ти октомври, филмът към този момент беше във заглавията на международните медии. Причината: не бил посочил по какъв начин Армстронг забива американското знаме на Луната. Сред кръга на критиците се причислиха както политици на Съединени американски щати, по този начин и Чък Йегър (първият човек, минал скоростта на звука) и Бъз Олдрин (участник от задача “Аполо 11 ”, летял дружно с Армстронг до Луната).
Но “Първият човек ” не е типичен документален филм за “Аполо 11 ”. Подобни филми, предаващи буквално случилото се по времето на експедицията и съпроводени с патриотична музика, до момента в който Армстронг гордо забучва знамето на Луната, сме гледали неведнъж. “Първият човек ” е художествена интерпретация на живота на Нийл Армстронг и на триумфите и нещастията, през които е минал. Поради това мнението на роднините на Армстронг би било надалеч по-меродавно от мнението на всеки различен. Синът на Нийл, Марк Армстронг, наподобява да е удовлетворен. “Татко бе първият човек на Луната, само че мама бе непризнатият воин ”, показа неотдавна той пред медиите. За Марк филмът предава правдиво напрежението, което се е натрупало освен в семейство Армстронг, само че и в фамилиите на другите астронавти от стратегия “Аполо ”. “Чудесно е, че най-сетне тези забележителни дами получават дължимото си ”, счита Армстронг-младши.
И въпреки всичко през вчерашния ден, откакто изгледах кино лентата на огромния екран и напуснах залата, аз останах колеблив. Наистина ли останах удовлетворен от посланието, предадено от “Първият човек ”? Какво се опитваше да ни разкрие режисьорът – дали си костват напъните и жертвите? Един от иконичните моменти, показан във кино лентата, бе митингът против стратегия “Аполо ”, съпроводен от стихотворението на Джил Скот Херън “Белчо на Луната ”: “Не мога да си платя сметката при доктора, само че Белчо е на Луната. Десет години по-късно аз към момента ще заплащам, до момента в който Белчо е на Луната. Хазяинът ми подвигна наема, тъй като Белчо е на Луната. Няма топла вода, няма тоалетна, няма осветяване, само че Белчо е на Луната ”. Като изключим публичното неодобрение, че галактическите стратегии харчат доста пари, коства ли си персоналната жертва, която заплащат астронавтите? Във кино лентата, но и в действителния живот, Жанет, брачната половинка на Армстронг, е предиздвикала астронавта да приказва с децата си персонално преди задачата – просто тъй като е съществувала възможност в никакъв случай да не се върне. И е правилно, че след гибелта на дъщеричката на Нийл, дребната Карън, астронавтът толкоз се е отдал на работата, че това довело до отчуждаване вътре в фамилията. Действително Нийл престанал да живее с Жанет през 1990 година и се развел дефинитивно с нея през 1994 г.
Сега, откакто са минали няколко часа, откогато гледах “Първият човек ”, когато страстите в мен са се поуталожили, си мисля, че филмът не съумява да отговори на този огромен въпрос. “Първият човек ” е филм, който излиза половин век след историческия “голям скок ” на Армстронг, а светът окончателно се е трансформирал. Идеалът през днешния ден не е да правиш велики неща, поемайки голям риск, а да постигнеш живот, в който рискът е редуциран до най-малко. Живот, в който комфортът е повдигнат на фундамент. Да правиш единствено това, което искаш, а не това, което не искаш, само че ти се постанова, съставлява доказателството, че си съумял. Дори понятието “семеен уют ” към този момент звучи демоде – да създадеш семейство значи да градиш бъдеще с различен човек, само че взаимоотношенията с другия човек отново съставляват риск, бъдещето с него отново може да рухне. “Първият филм ” разкрива събития от 60-те години, когато НАСА е била организация, ръководена от смели хора, подготвени на всичко, с цел да изпратят човек на Луната преди руските инженери и учени да създадат същото. Но самият филм се появява в ера на една страхлива модерна НАСА, на една организация, която не може да изпрати човек в космоса не тъй като няма технологиите да го направи, а тъй като се бои от това някой различен да не загине. Велики достижения има и през днешния ден – марсоходите, задача “Джуно ” до Юпитер, “Ню Хърайзънс ” до Плутон и оттатък него, само че машините са тези, които отиват на рискови места, до момента в който хората стоят в комфортен офис и проучват резултатите зад компютърни екрани.
Именно по тази причина споделям: да, филмът не дава отговор на въпроса дали си е коствал рискът, който самият Армстронг е поел. Но в случай че не друго, днешните хора са подготвени да разсъждават по тематиката, защото публичната конюнктура подготвя към това.
Нийл Армстронг е огромен човек. Герой. В предишното героите са били описвани като смели, жертвоготовни, дейни, вършещи изискваните от тях задания тихомълком и без да се оплакват, съвършени във всяко отношение – професионално и фамилно. Днешните хора осъзнават, че героизацията е поетапен развой, при който обществото съхранява единствено комфортните нему обстоятелства, преувеличава добре звучащите митове и изхвърля всичко останало. “Първият човек ” смъква маската на героя и разкрива индивида зад него – човек, претърпял и изгубил доста, отчуждил се от фамилията си, само че най-после постигнал може би най-великото достижение в човешката цивилизация. В актуалния свят всичко останало звучи изкуствено и раздуто, някои даже се съмняват, че Армстронг фактически е бил на Луната. Струва ми се, че поглеждайки към лунните експедиции откъм човешката им страна, съмняващите се псевдоучени ще намалеят.
Поради това творби на изкуството като “Първият човек ” имат своето място. Те ни демонстрират, че даже и съвършени хора да няма, капацитетът във всеки един от нас е огромен. Стига да можем да го разгърнем, стига да преценим за себе си, че жертвата си е заслужавала.
Светът има потребност от хора, които са подготвени да поемат жертвата – хора като Нийл Армстронг. Затова бих предложил “Първият човек ” на всички читатели, с цел да се срещнат от близко с този, който пръв е стъпил на Луната.
